Забравеният калофер е подходящ за ястия с фасул
Подправката калофер е известна повече като декоративно растение под името “балсамова хризантема”, представител на сем. Житни. Някога видът се е срещал почти във всяка градина, но днес разпространението му е ограничено. Сега за него си спомнят само възрастните хора. Надземната му част съдържа етерично масло, флаваноиди, витамини и минерални соли. Той е типичен представител на ароматните видове растения. Използват се листата за подправки на супи и различни варива – бакла, фасул, леща, грах. Изсушени, те не загубват аромата си и това ги прави използваеми и в този вид. В народната медицина растението е използвано при лечение на хемороиди. Препоръчва се сдъвкване на 3-4 листа преди хранене, три пъти на ден. Калоферът е многогодишно растение. Не е много взискателен към условията на отглеждане. Развива силно разклоняващо се, плитко разположено коренище. Голяма част от листата му са приземни, яйцевидно удължени, сиво зелени на цвят, със ситно насечена периферия. Достигат до 10-12 см и са покрити с нежни власинки. Стъблата се разклоняват едва в горната си част, но листата по тях са по-дребни. При чупене всички те издават приятен аромат. Калоферът не е много взискателен към условията на отглеждане и понася сянка. Така, че можете да го поставите на балкона, там където други растения не се чувстват добре. Коренищата могат да се засаждат през цялата година, но най-добре се прихващат през пролетта.Почвената смеска трябва да съдържа градинска почва, листовка и малко пясък. Добре реагира на интензивни поливки през лятото, които обаче на есен трябва да се прекратят
Статия от www.farmer.bg
КАРДАМОН (КАРДАМОМ)
Източната кухня и кардамонът
Кардамонът е една от най-древните и ритуални подправки. Не може да се пазариш с арабин, без да си приел гостоприемството му да те почерпи с кафе, приготвено с кардамон или хел, както се нарича в южната част на средиземноморието. А в бедуинската култура да почерпиш гостите с кафе с кардамон е израз на голяма почит. В Близкия Изток подправката се слага в кафето, а в Иран и Южна Азия – в чая.
Подправянето на кафето и чая е една добре известна тайна, която прави напитката далеч по-ободряваща, въздейства като афродизиак и тонизира. Една щипка смлян кардамон придава съвсем различен аромат на топлите напитки. Според индийската народна медицина кардамонът лекува раздразнен стомах, болки в гърлото, мигрена, а в комбинация с мляко и мед – импотентност. Така кардамонът се нарежда на второ място по цена, единствено след шафрана, а заради женското си име в Южна Индия получил прозвището „Царицата на подправките”.
Пикантно ароматната подправка от семейство джинджифилови е многогодишно растение и достига височина между 2 и 5 м. Зелените семенни шушулки на растението се изсушават и семената се използват в гастрономията цели или смлени. Те са различни на цвят – от зелено-кафеникави, стигащи чак до черно, до изкуствени бели семенца. Най-качествен и скъп е зеленият кардамон, а кафявият се смята за по-некачествен. За най-естетичен се счита белият, който представлява просто избелен черен кардамон.
Въпреки че кардамонът е една от най-скъпите подправки, няколко малки семенца са достатъчни да предадат на вкуса на ястието съвсем различен оттенък. Същият ефект може да се постигне, като вместо да се ронят зрънцата, шушулката се сцепи. Загрява се за няколко секунди в сух тиган и семената изпускат силен аромат. Подправката е със силен вкус, остро лютива и със специфичен аромат на евкалиптово дърво. За да запази своите вкусово-ароматни особености, е най-добре кардамонът да се съхранява цял в шушулките, защото след смилане семената губят аромата си.