Рецепти

Прибавянето на брашно към ястието и застройката запазва до известна степен витамин С от разрушаване.

Варивата (фасул, леща, грах) се варят на уме­рен огън, за да имат бистър сос и добър външен вид (да не се разваряват).

Когато варите зеленчуци, водата трябва да ги покрива. А щом заври, оттеглете тенджерата на умерен огън.

Времето за сваряване на различните зеленчу­ци е различно. Затова, когато варите борш или друга зеленчукова супа, слагайте зеленчуците пос­ледователно: най-напред морковите, после зеле­ния фасул, зелето, целината, граха, картофите, пиперките и червените домати.

Варените на пара зеленчуци запазват почти напълно своя състав. Но витамин С се разрушава до голяма степен поради това, че продуктът не е покрит е вода и се намира в допир с кислорода от въздуха.

Бъбреците, независимо в какъв вид ястие ще бъдат употребени, след като се нарежат, се поливат с вряща вода и се изплакват веднага със сту­дена.

За да не загаря крем или сос, сложете на дъ­ното на тенджерата едно стъклено топче.

За да запазите за по-дълго време разрязан ли­мон, намажете разрязаната повърхност с разбит белтък, оставете го да засъхне и го приберете по възможност на хладно място.

Когато готвите зеле, за да отстраните мириз­мата, която прониква из цялото жилищно поме­щение, привържете в чиста кърпа към долната страна на капака една филия хляб.

За да обелите лесно доматите, потопете ги за 30 секунди във вряла вода, след това веднага в сту­дена и ги обелете.

Когато поднасяте сурови зеленчуци и плодо­ве, измийте ги много добре предварително. За да отстраните от тях червейчетата и техните зароди­ши, оставете ги да престоят 10-15 минути в леко осолена вода.

За да освежите увехнал зеленчук, потопете го в 1/2 част  студена вода, в която сте прибавили 2-3 супени лъжици оцет.

Пущайте зеленчуците и плодовете в малки ко­личества във вряща вода, за да запазите до извес­тна степен витамин С от разрушаване. Установено е, че витамин С се разрушва в най-голямо коли­чество, докато заври водата.

При варене и пържене витамин С се за­пазва по-добре, отколкото при задушаване и, пе­чене.

Листни зеленчуци, изложени на пряка слънче­ва светлина  губят бързо витамин С. Така напри­мер зелена салата, нарязана и изложена на слънце,за 1 минути губи около 75-80 на сто от съдържащия се в нея витамин С.

Избягвайте да заливате с течаща вода сварения вече ориз, защото ще загуби почти половината от наличния витамин В1.

Желаете ли месото, което печете или пържи­те, да стане съвсем крехко, намажете го предвари­телно с олио; след това го пържете в масло или мас — според месото.

При пържене на бухтички сложете в мазнина­та чаена лъжичка ром или коняк. Тогава те се напояват с мазнина и стават по-пръхкави.

Няколкократно претопляне на храната уни­щожава напълно витамин С. Затова претопляйте само толкова от ястието, колкото е необходимо в момента.

Наденички за печене на скара няма да се на­пукат през време на печенето и ще запазят сока и мазнината си, ако предварително ги потопите във вряща вода и ги оваляте в брашно. Така те еднов­ременно се задушават и изпичат.

Ако искате бързо да почистите съд, който е загорял, натъркайте го със шепа готварска сол и мокра кърпа.

За да премахнем пресни мазни петна върху дреха, веднага посипваме със сол и старател­но изтриваме с хляб или попивателна хартия. Петното се намазва, оставя се да изсъхне

Когато ще готвите в съд от огнеупорно стък­ло, наблюдавайте дъното му да е винаги покрито с течност и мазнина.

Избягвайте да държите яйца близо до риба, лук, нафталин, газ и др., защото през порите на черупката яйцата поемат миризмата.

За да отстраните неприятната миризма от но­жа, след като сте рязали лук или риба, изтрийте го с затоплена сол.

На загоряло печено месо може да премахне­те лошата миризма, ако веднага сложите тендже­рата или тигана в друг по-голям съд със съвсем    студена вода. След десетина минути слагате месо­то в чист съд с нова мазнина.

Когато четката ви за дрехи омекне, потопете космите й за 2-3 часа в силен разтвор от стипца, за да се възстанови твърдостта им.

За да изчистите и освежите вълнени черги и килими, търкайте ги с малка четка или кърпа, по­топена в смес от вода и амоняк (на 1 литър вода 1  супена лъжица амоняк). След това оберете влага­та с чиста суха кърпа.

Петно от гореща ютия върху бели тъкани ще отстраните, като го търкате със смес от 1/2 чаша вода, 1 лъжичка кислородна вода и няколко капки амоняк.

Лъскавината, получена от продължително но­сене на вълнена дреха, ще отстраните напълно, ка­то сложите върху дрехата мокра, добре  изстинала вълнена кърма, а върху нея опънете суха памучна кърпа. Местете горещата ютия отгоре, без да я влачите по кърпата. От образувалата  се пара лъскавината изчезва. Ютията трябва да отстраните докато дрехата е още влажна

Есенните червени и зелени букови и дъбови листа за украса ще запазят лъскавината и свежест­та си, ако ги оставите 30 дни потопени в смес от глицерин и вода по равни части.

Цветята трябва да дишат. Цигареният дим най-лесно ги поврежда.

Посолете килимите със сол и ги изчеткайте — солта премахва праха и освежава цвето­вете.

За да режете добре топъл хляб, натоплете но­жа.

За да не мирише на загоряло фурната, сложе­те една шепа сол.

За да изчистите кокалените дръжки на вили­ци и ножове, изтрийте ги с кърпа, потопена в тер­пентин.

За да изчистите кафявите петна, които се по­лучават по тавичките, когато печете във фурна — изтрийте ги с влажна сол.

Кухненското хаванче ще добие блясък, ако го изтъркате с оцет и сол.

Ако алуминиевата тенджера е почерняла отвътре, напълваме я с вода, сипваме в нея 3-4 лъжици оцет и оставяме да ври 10-15 ми­нути.

За да освежим твърд хляб, обвиваме го с влажна кърпа за 5 минути, след това махаме кър­пата и го оставяме 20-25 минути в не много горе­ща    фурна.

Ако топеното масло придобие неприятна ми­ризма, поставяме в него няколко нарязани сурови моркови.

Преди да се сготвят, сушените гъби държим няколко часа в подсолено мляко.

Дреха от вълнен, памучен плат или кожа, из­цапана с машинно масло, се изчиства, като изца­паното място се намазва с прясно масло и изпира с  топла вода и сапун.

Петна от кафе или какао се изчистват, като се перат с топла много солена вода и после се плакнат обилно в хладка.

Стъклата на прозорците, ще измиете лесно и бързо, ако сложите във водата 1-2 супени лъжици спирт.

За да не влязат мухи през прозорците, нама­жете рамките им с оцет.

Няколко бучки камфор, поставени в шкаф, сандък или стая, където има мухъл, помагат за абсорбиране на влагата.

Свещите горят по-прод ължително време, ако предварително се потопят в солена вода и се избършат.

Често при гладене на тъмен костюм се полу­чава лъскавина. За да я отстраните, изтрийте тези места с кърпа, натопена в силен чай.

За да изгладите по-лесно прането си, при при­бирането от въжето не пестете няколко минути, за да го сгънете правилно. Помнете, че добре  сгъна­тото бельо е наполовина изгладено.

Не оставяйте навлажненото бельо да прележи ден-два, защото ще получи неприятни сиви петна, които не можете да отстраните.

Не подреждайте изгладеното бельо веднага след като привършите гладенето. Оставете го ня­колко часа на открито да изстине напълно от юти­ята.

За да прогоните мравките от бюфета, в който държите храна, сложете по ъглите резенчета ли­мон.

Пресеченият маслен крем се поправя лесно, като се посипе отгоре с малко картофено брашно, остави се 5 минути да попие мазнината и се раз­бърка отново.

За да не се набива прахът в персийските килими, при почистване се тупат от обратна­та страна. От лицевата само се изчеткват с четка.

Белите дантелени покривки стават снежнобели, ако след изпирането им се потапят за кратко време в прясно мляко и се изгладят с не много го­реща ютия.

Вълнените дрехи през лятото се предпазват от молци, като се увият във вестници. Молците бя­гат от печатарското мастило. За тази цел служат и пресни листа от тютюн, подредени между дре­хите.

Следи от мухи върху рамки на картини лесно се отстраняват, като замърсените места се трият с разрязан кромид лук, след което се излъскват с мек чист вълнен парцал.

През лятото мухите не влизат в стаята,ако на прозореца се поставят няколко саксии  в които има посадени домати.

Мишките се прогонват от къщи, ако посипе­те околовръст по пода в стаите, килерите и кори­дорите сушена лайка.,, .

Ако новите обувки ви стягат, натрийте коравите и неудобни части със сух сапун.

За да бъдат вашите умивалници винаги блес­тящо чисти, търкайте ги от време на време с го­рещ оцет.

За да подновите вратовръзките на вашия съп­руг, обвийте ги около буркан, пълен с гореща во­да. Парата ги оглажда, без да ги обезформи.

Стари петна от мазнина ще изчистите сполуч­ливо, като ги натриете със смес от 1 част амоняк, 1 част сол и 3 части вода. Окачете предмета за ня­колко часа на проветриво място, след което го из­перете с чиста вода.

Добрият външен вид на кожен куфар или кресло ще запазите задълго, ако ги мажете от време на време с вазелин и ги лъскате с чиста мека кърпа

Консервените кутии се отварят по-лесно, ако подържите гореща ютия на капака.

С лимон могат да се спират малки кръвотече­ния от порязване или други повреди на кожата при работа в кухнята.

Ако изгорите някоя дреха с гореща ютия, жълтото петно ще изчезне, ако го натопите в сок от кромид лук и го оставите да постои няколко часа.  След това дрехата повторно се пере.

Поливайте стайните цветя с вода, която е престояла една нощ.

Пирон по-лесно ще заковете в дърво, ако предварително го намажете със сапун.

Магданозът запазва цвета си и остава пресен, като го затворите в стъклен буркан.

Цвеклото остава червено при варене или пе­чене, като не му се реже опашката.

Картофената салата с лук става по-вкусна, ка­то студените картофи се залеят с кипнал оцет, сол на вкус и една или две лъжици вода и олио.

Пластмасовите подложки за рязане на месо и зеленчуци са за предпочитане пред дървените. Те не всмукват соковете им и се измиват по- лесно.

Студено месо — печено, пържено или задуше­но — ще затоплите най-добре в някакъв сос.

Когато чистите плодове или зеленчуци,зада запазите витамин С,пущайте ги в студена вода, леко подкиселена с оцет или винена кисе­лина. 

За да не се усеща мирисът на чесън по ръцете ви, вземете малко сол, леко я намокрете и търкайте ръцете си с нея. След това ги измийте хубаво със сапун и ръцете ви няма да миришат лошо. Същото нещо може да направите и със миризмата на лук, риба и др.

Ако не обичате домът да мирише след като сте готвили пържено, сварете в един съд вода с оцет. Ако не обичате и миризмата на оцет, тогава сварете вода с лимон, канела или каранфил. 

Не е лесно да се отървем от миризмата на рибата, която остава по съдовете и приборите за хранене. За целта сложете във водата, в която ги накисвате утайка от кафе. Тя ще поеме неприятната миризма. След като престоят малко в тази вода, може да ги измиете по обичайният начин. 

За неприятните миризми в коша може да ви помогне малко карбонат или сода. 

Ако дъската за рязане на хляб мирише неприятно, разрежете един лимон на две и я потъркайте с разрязаната част. 

Kак ще почистите дъската за рязане зависи от това от какъв материал е тя. Пластмасови и стъклени дъски за рязане могат да се почистват по няколко различни начина, но най-бързият и лесен метод е да ги поставите в съдомиялната машина. Това ще ги почисти и деизнфекцира основно. Можете да направите собствен препарат за съдомиялна използвайки боракс и сода за хляб с изплакване с дестилиран бял оцет или да се доверите на универсалните препарати, избора е ваш. 

Дървените дъски за рязане са съвсем друг случай. Те не трябва да се поставят в съдомиялната поради опасност от спукване и разполовяване. По същата причина не трябва да се потапят в мивка, пълна с вода. Тогава как се почистват дървени дъски за рязане? Първо ще се спрем на превантивна мярка, която ще направи чистенето и дезинфекцирането на дъските за рязане от дърво по-лесно. 

Първо, подсигурете си една дъска за рязане на плодове и зеленчуци и друга за месо. Това важи за всички дъски. По този начин предпазвате заразяването на продуктите. Третирайте дървените дъски с минерално масло, безопасно за допир с храна, за да намалите абсорбирането на частици от храната и течности. Това се прави с втриване на маслото в дъската и оставяне да попие. Не използвайте слънчогледово олио, понеже то гранясва с времето. Тази процедура трябва да се повтаря всеки месец. 

След като вече сте обработили повърхността на дъската за рязане, как я почиствате безопасно? Най-добрия начин за почистване на дървена дъска за рязане е изтъркването на повърхостта (но без да е кисната или потопена) с гореща сапунена вода. Може да използвате обикновен домашен сапун, за да предотвратите излишното попиване на химикали в дъската. След като сте изтъркали дъската основно, оставете я да изсъхне напълно. 

Има няколко естествени начина за дезинфекциране на дъските за рязане. След като дъската е изсъхнала напълно, напръскайте повърхността с неразреден дестилиран бял оцет и оставете да преседи 10-30 минути, след което избършете. Оцетната киселина ефективно убива бактерии като E. coli, салмонела и стафилококи. 

Някои изследвания показват, че използването на чист оцет и кислородна вода заедно е по-ефективно от всяко едно по отделно. Разтворите дръжте в различни бутилки и използвайте една след друга. Няма значение кой химикал ще използвате първо. Оставете да преседи след като сте напръскали поне 10 минути и избършете. След всичко това, вече имате чиста, дезинфекцирана дъска за рязане, без употреба на вредни химикали.

видове мариноване на различни месни продукти

Мариноване с червено вино:

-Мариноването с червено вино се използва за телешко и говеждо месо.За да стане хубаво месото трябва да престои с маринатата в порцеланов или стъклен съд за 2 дни. След това го отцеждаме добре и попиваме за да се изпече, а не да се задуши.С марината си правим сос към месото.

Фламбирането (Flambé – фр.), представлява готварска техника, при която, плодове, десерти, както и други продукти и ястия, се обгарят с алкохолен пламък. Често пъти тази интересна атракция се изпълнява в ресторантите пред погледа на клиента, при сервиране. Смята се, че при изгарянето на алкохола се предава част от аромата му, но може би основното предимство на фламбирането е спектакълът, който създава при сервирането на храната.Подходящи за фламбиране плодове са банани, портокали, праскови, дюли, кайсии и др. Плодовете може да бъдат пресни или консервирани. Те трябва да се пържат по-продължително време, за да се намали водното им съдържание и да се възпламени добре напитката.

За фламбирането на различни видове плодове се използват подходящи по вкус, напитки, като коняк, ром, плодови ракии и ликьори (от кайсии, череши, малини, вишни, праскови), арак (ракия от фурми), водка, уиски, и др. Ефектът е по-голям, когато се използва смес от два или три вида напитки. Алкохолът под 40 градуса гори краткотрайно и затова винаги се смесва с чист спирт. За фламбирането са необходими огнеупорен съд (за предпочитане тиган с дръжка) и спиртник.

Фламбирането на десерти се извършва по същия начин като фламбирането на плодове, като се използват подсладени и ароматизирани високоалкохолни напитки – коняк, ром, плодови ракии и др. Подходящи за фламбиране са палачинки, омлети, някои видове крем и др. Към фламбирания десерт може да се прибавят счукани орехи, фъстъци, бадеми, настърган шоколад, и др.

Основно правило при фламбирането е, че алкохолът не бива да изгори напълно, а пламъкът да се загаси, като се покрие с капак. Количеството алкохол, което ще се използва (25 – 50 мл), е в зависимост от количеството за фламбиране. Той никога не се налива направо от бутилката, а се прелива в чашка или в кафениче. Спиртникът се поставя в единия край. Под него трябва да има огнеупорна подложка (стъклен плот, метална тава, керамична плоча). За запалка се ползват дълги клечици.

Чашата с алкохол при поливането се държи на разстояние 25 – 30 см.  Пламъкът на спиртника трябва да може да се регулира. Облеклото също трябва да бъде съобразено – да се избягват дълги ръкави, шалчета, косите да бъдат прибрани.

Официално се смята, че фламбирането е открито през 1895 г. в Монте Карло от сервитьора Henri Carpentier, който случайно запалил палачинка, приготвяна за младия още некоронован Едуард VII крал на Великобритания.

Банана е споменат за първи път в будистки текстове от около 600 г. пр.Хр. Твърди се, че Александър Македонски бил първият европеец, който открил вкуса на банана в долините на Индия, по време на похода си през 327 г. пр.Хр.

Гръцкият писател Теофраст (372-287 г. пр.Хр.) разказва една легенда за източен мъдрец, който седял под сянката на бананово дърво и от време на време хапвал от неговите плодове. Може би с тази легенда е свързано и името на една от многобройните разновидности на банановото дърво – Musa sapientum (банан на мъдрия). Според диетолозите  това име е съвсем подходящо, защото в бананите се съдържат високи дози от елемента калий, който някои учени метафорично наричат “солта на разума”. Бананът наподобява дърво, но всъщност е гигантско разстение от семейството на лилиите, орхидеите и палмите. Има около 400 разновидности на банана, а на височина някои видове достигат до 10 метра.

Този плод е изминал дълъг път от джунглите на Югоизточна Азия и Малайзия, откъдето произхожда, за да се превърне в един от най-популярните и обичани плодове в света. Експертите са на мнение, че това е първият плод отглеждан от хората, като даже предшества отглеждането на ориза. И по всичко личи, че бананите получават всеки път ново име, когато различни групи от хора ги откриват. Преди столетия те са били наричани “бана”, гана и дори фунана. Има няколко предположения откъде произлиза думата “банан”. Някои посочват африканците като автори на тяхното сегашно име. Според други източници, думата “банан” произхожда от неговото гвинейско наименование – “banema”.

Около 200 г от новата ера в Китай били създадени първите бананови плантации, а през 650 г арабски завоеватели пренесли новата култура в Палестина. Арабските търговци разпространили бананите из цяла Африка. Твърди се, че проникването на бананите там е стимулирало търговията с роби. В момента бананови плантации има в почти всички страни с тропически климат.

През 1516 г. португалецът Томас де Берланга, монах от ордена на францисканците, занесъл първите бананови растения на карибския остров Санто Доминго. Това било началото на банановата инвазия в Западното полукълбо. През следващите няколко века бананът се превръща в една от най-масовите култури в Централна и Южна Америка.

Сериозни заслуги за днешната му популярност имат няколко предприемчиви американци. Официално за пръв път тези плодове били показани пред американска публика през 1876 г. на търговското изложение във Филаделфия. Увити във фолио, те стрували по 10 цента парчето. Дотогава отделни моряци след плаване до Карибите се връщали с по няколко грозда банани за лична консумация. Началото на изключително печелившия бананов бизнес поставил капитан Лоренцо Бейкър от Ямайка. През 1870 г. той доставил в Масачузетс 160 грозда с банани, които успял да продаде по 2 долара и през следващите години продължил да разработва тази търговия. По същото време друг американец – Майнър Кейт от Ню Йорк, който бил ангажиран в строителството на железница в Коста Рика, между другото направил там бананова плантация и успял да организира относително редовни доставки в САЩ.

Първоначално бананите били толкова непознати за хората храна, че е трябвало да бъдат учени как се консумират. Една американска домашна енциклопедия – Domestic Cyclopaedia of Practical Information, дава следните указания: “Бананите се консумират сурови, самостоятелно, или нарязани на парченца поръсени със захар, полети със сметана, с вино или портокалов сок. Те също така се пекат, пържат, варят, и от тях се приготват сладка и мармалади.”

В началото на 80-те години двамата американци обединили усилията си и създали Бостонската компания за търговия с плодове (Boston fruit company). Развитието на железопътното и хладилното дело в края на XIX век дало тласък на търговията не само в Америка, но и в Европа. През 1899 г. последвало ново обединение и била създадена могъщата United fruit company – най-голямата бананова компания с плантации в Централна и Южна Америка и на Карибите. Тя била толкова влиятелна, че лесно контролирала правителствата в страни като Гватемала, Коста Рика, Никарагуа и някои други, известни днес като бананови републики. Така бананите ги поставили в трайна политическа зависимост.

Според някои библейски учени плода, който Ева е вкусила в градините на Рая бил не този на ябълката, а на банана. С листата на банановото дърво двамата закрили осъзнатата си голота, след като усетили сладостта на плодовете му.